Старобългарски речник
комъкань 
комъкань -ꙗ ср Според християнския църковен обред — комка, комкане, свето причастие  по комъкань. метъ ппъ ꙁа рѫкѫ старѣшааго СЕ 11b 5—6  давъ мѹ комъкан  ꙁнаменавъ го С 25.13—14  съ страхомъ  трепетомъ ... къ гръдѹѹмѹ  страшънѹѹмꙋ прстѫпте комьканю С 405.23 да навꙑкнеш ꙗко же недостоно вьꙁемьѭтъ сто комъкан С 421.6 комъкань въꙁѧт κοινωνέω Комкам се, причестя се, взема комка, причастие н свꙙтааго комканꙗ вьꙁем С 361.27 Изч СЕ С Гр κοινωνία μυστήρια μαργαρίτης комъкан комькан комкан Нвб комкане диал ЕтМл БТР ДА Срв комкване, комкувание НГер комка диал Дюв ДА конка диал ДА