Старобългарски речник

комсъ

комсъ -а м Висш сановник, областен управител, началник пеаленъ же бꙑвъ комсъ о бꙑвъшмъ С 234.2—3  похватвъша комса отъ колеснцꙙ въвръгоста  въ конобъ С 234.20 С От гр κόμης комс Нвб комис остар книж ВА РРОДД