Старобългарски речник
колѣно 
колѣно -а ср 1. Коляно, горна става на крака, между бедрото и пищяла колѣнѣ мо ꙁнеможете отъ поста СП 108.24  положь главѫ своѭ на колѣнѹ плака по н҄хъ С 38.5 съвꙙꙁавъ рѫцѣ сво  колѣнѣ сво дръжꙙ глаголааше С 78.26 2. Коляно, поколение, род, племе, народ; потекло сѧдете  вꙑ на дъвою на десѧте прѣстолѹ. сѫдѧште обѣма на десѧте колѣнома ꙁдралвма М Мт 19.28 ЗI А СК ꙇ бѣ анна пророца. дъшт фанѹлева. отъ колѣна асѹрова М Лк 2.36 З А СК ї отърінѫ село іосіфово. ї колѣна ефремова не іꙁбьра СП 77.67 въ бѫдѫштее же вьскрѣшень. вьсѣко колѣно поклантъ сꙙ С 484.18 падат [поклонт сѧ] на колѣнѹ γονυπετέω Коленича, падам на колене ꙇ поклоньше сѧ на колѣнѹ прѣдъ нмь. рѫгаахѫ сѧ емѹ М Мт 27.29 З А СК ꙇ на колѣнѹ падаѩ  глѧ емѹ М Мк 1.40 З А СК прде еднъ ꙇ поклонь сѧ емѹ на колѣнѹ въпрашааше  М Мк 10.17 З  поклоньшемъ с’ѧ всѣⷨ҇. людⷨ҇е. на колѣнѹ СЕ 61b 1—2 пⷫ҇о поклон’сѧ на колѣнѹ СЕ 61b 3 поклонт колѣнѣ τίϑημι τὰ γόνατα Коленича, приклекна  поклонь колѣнѣ молѣаше сѧ М Лк 22.41 З покланѣѭще колѣна въ мрѣ. гю помолмъ сѧ СЕ 59b 19  поклонⷮ҇ колѣнѣ. в҃ премⷧѧ СЕ 93 a 10 прѣгꙑбат колѣнѣ τίϑημι τὰ γόνατα Коленича, падам на колене ꙇ прѣгꙑбаѭште колѣна кланѣахѫ сѧ емѹ М Мк 15.19 З А прѣклонт [прѣкланꙗт] колѣнѣ [сво] κάμπω τὰ γόνατα, κλίνω τὰ γόνατα Коленича, падам на колене ѡ прѣклоньшхъ колѣна СЕ 61a 9 вьлѣꙁъше же ст вь темнцѫ прѣклоншꙙ колѣнѣ сво.  молшꙙ га глагол҄ѫште С 70.13—14  колѣнѣ прѣклонвъ сповѣдааше сꙙ богов С 527.29—30 прѣклонвъ колѣнѣ  плака  мол сꙙ С 550.27 М З А СК Н Е СП СЕ С Гр γόνυ φυλή Нвб коляно ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Толчиколено МИ Бабно колено МИ ВП,ТО