Старобългарски речник
колѣбат
колѣбат
-колѣблѭ
-колѣблш
несв
Люлея, клатя, разклащам, разтърсвам
наѧтъ съ глт народомъ. о оанѣ. есо вдѣтъ ꙁдете въ пѹстꙑнѭ трьст л вѣтромь колѣблемꙑ
М
Мт 11.7
З
А
на многъ асъ гръмꙙ. самъ сꙑнъ колѣбаше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра
С
570.9—10
колѣбат
сѧ
Изч
М
З
А
С
Гр
σαλεύω
Нвб
колебати