Старобългарски речник
колъ
колъ
-а
м
Кол, колец
паулѹ съвꙙꙁат рѫцѣ ноꙁѣ. колъ желѣꙁнъ въврѣт междѹ рѫкама ногама
С
2.21
страстьнка распꙙт ѫж етꙑрьм. првꙙꙁат по етꙑр колꙑ
С
152.30
Изч
С
Гр
πάσσαλος
πάλλος
Нвб
кол
ОА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Колец
МИ
ХХ,ЛИМР
Колища
МИ
Колник
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
Колнѝко
МИ
ЙЗах,Кюст
Колйето
МИ
ГХ,МИМ
Ко̀лецов
ФИ
СтИл,РЛФИ