Старобългарски речник

колесьньнъ

колесьньнъ -ꙑ прил Който се отнася до колесница кон҄ь прведе. кръммꙑ  рштѫштъ въ колесньнѣѣмъ такан С 565.1 Изч С колесньнъ Нвб колесничен ЕтМл БТР Срв колесничка ДА колесник ЕтМл БТР ЕтМл БТР ЕтМл БТР