Старобългарски речник
колесьнца 
колесьнца -ѧ ж Колесница колесніца бжьѣ тъмам тьмьі. тꙑсѫщѩ гобьꙁѹѭщхъ СП 67.18 сѣдꙙштѹ же комсѹ на колеснц.  прблжаѭштѹ сꙙ емꙋ къ конобѹ. напрасно сь небесе прдоста дъва агг҄ела въ обраꙁѣ орълѹ.  похватвъша комса отъ колеснцꙙ въвръгоста  въ конобъ С 234.16—17, 20—21 се на колеснц ꙁлатомь покованѣ сѣждѫ С 368.12 Изч СП С Гр ἅρμα βουριχάριον колесніца колеснца Нвб колесница ОА НГер ДА