Старобългарски речник
кокотъ
кокотъ
-а
м
Петел
рее емѹ с ... ѣко вь сьѭ ношть прѣжде даже кокотъ не въꙁгластъ. тр кратꙑ отъвръжеш сѧ мене
М
Мт 26.34
Срв.Мт
26.75
М;Мк
14.30
М;Мк
14.72
М;Лк
22.34
М;Лк
22.61
М;Йо
13.38
М
ꙇ абе кокотъ въꙁглас
М
Мт 26.74
Срв.Лк
22.60
M
ꙇ кокотъ вьспѣтъ
М
Мк 14.68
Срв.Мк
14.72
Изч
М
Гр
ἀλέκτωρ
Нвб
Срв
Кокотанска кория
МИ
ЙЗ,МИПан
Кокотансков
ФИ
Кокотанов
ФИ
СтИл,РЛФИ