Старобългарски речник
кокотоглашень
кокотоглашень
-ꙗ
ср
Времето, когато пропяват петлите; на разсъмване
бьдте ѹбо не вѣсте бо когда гь домѹ прдетъ. веерь л въ полѹношт. л въ кокотоглашене. л ютро
М
Мк 13.35
Изч
М
Гр
ἀλεκτοροφωνία
кокотоглашене
Нвб
Ø