Старобългарски речник
коꙁьлѧ
коꙁьлѧ
-коꙁьлѧте
ср
Козле, козленце, яре
ꙇ мьнѣ нколже не далъ ес коꙁьлѧте. да съ дрѹгꙑ мом въꙁвеселлъ сѧ бмь
М
Лк 15.29
З
А
СК
Изч
М
З
А
СК
Гр
ἔριφος
коꙁьл
Нвб
козле
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ДА
Срв
Козлец
МИ
Козлево
МИ
СНМБ
Козлев
ФИ
Козлов
ФИ
СтИл,РЛФИ
