Старобългарски речник
коꙁьлогласовань 
коꙁьлогласовань -ꙗ ср Пиянски викове и пеене ѣко въ дне благоѡбраꙁно ход()мъ. не коꙁлогласован. пѣнъств. любодѣꙗн Е 5б 1—2 Изч Е Гр κῶμος коꙁлогласован Нвб козлогласование книж остар