Старобългарски речник
кожьнъ 
кожьнъ -ꙑ прил Кожен; направен от кожа нъ се съкрꙑлъ с вь себѣ ба нага. обльклъ сꙙ с въ срамьнѫѭ кожьнѫѭ рꙁѫ. нъ облѣкохъ сꙙ въ (!) пльт твоѩ. въ кожьнѫѭ рꙁѫ С 470.8, 9 Изч С Гр δερμάτινος Нвб кожен ОA, BA, АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА