Старобългарски речник
кожьнъ
кожьнъ
-ꙑ
прил
Кожен; направен от кожа
нъ се съкрꙑлъ с вь себѣ ба нага. обльклъ сꙙ с въ срамьнѫѭ кожьнѫѭ рꙁѫ. нъ облѣкохъ сꙙ въ (!) пльт твоѩ. въ кожьнѫѭ рꙁѫ
С
470.8, 9
Изч
С
Гр
δερμάτινος
Нвб
кожен ОA, BA,
АК
НТ
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
ДА
