Старобългарски речник
кожа 
кожа -ѧ ж 1. Кожа [на човек, животно]  повелѣшꙙ влъсв.  въвръгошꙙ прѣдъ н҄мъ кожѫ главꙑ го С 268.22 не хѹдъ бѣаше. ꙁвѣрь нъ страшьнъ. вьсь бо корабь моръскъ. кожѧ едноꙙ. хобота его подъꙙт не можааше Х I Аб 22 овьѧ одеждѧ мѫще нъ не  ꙁѫбꙑ  ногът. нъ кротъкоѭ обложен кожеѭ Х II Аб 21 2. Кожена покривка пропнаѩ неба ѣко  кожѫ. покрꙑваѩ водамі прѣвꙑспрънѣ его СП 103.2 тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ СЕ 4а 10 вьсꙗвꙑ свѣтъ  тъмѫ. отъгьнавъ. сьвваѧ небо акꙑ кожѫ С 179.17—18 Изч СП СЕ С. Х Гр δορά βύρσα δέρρις δέρμα Нвб кожа ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Кожа МИ ВП,ТО Кожари МИ Кожинци МИ СНМБ Кожев ФИ Кожишки ФИ СтИл,РЛФИ