Старобългарски речник
кодратъ
кодратъ
-а
м
ЛИ
Кодрат [Никомидийски] — християнин, измъчван по времето на имп. Деций [249—251 г.] и имп. Валериан [253—260 г.]. Пр. на 10 март
мѣсꙙца марта въ ҃ї мѫка стааго кодрата же сь н҄мъ
С
97.24
въ цръквште аполоново. повелѣ првест стааго кодрата
С
114.27
глагола къ блаженѹѹмѹ кодратѹ
С
114.30
блаженꙑ же когратъ (погр. вм. кодратъ, Север. с. 118, бел. под линия) рее
С
118.6
не прѣлꙿьшта себе кодрате
С
101.21
Изч
С
Гр
Κοδρᾶτος
Нвб
Ø