Старобългарски речник
ковьегъ 
ковьегъ -а м 1. Ковчег, саркофаг  погребъше го ... положшꙙ го въ ковъеꙁѣ. жде бѣаста блаженѣ. мт мѹ.  блаженаꙗ нареенаꙗ жена мѹ С 52.4—5  веселꙙ сꙙ ꙗко  прѣжде. прѣдь лцемъ ковьега божꙗ потъ  гластъ сладько С 320.18 стꙑхъ оць  арꙿхеппъ кръвьѭ ѹкрасвъ сꙙ. сꙑнꙑ пртворвъ обоѭдѹ несѣкомааго камꙑка. на ереткꙑ  на ратьнꙑѧ. стꙑхъ оць ковьегꙑ. стражꙙ крѣпꙑ на вьсꙙ сѫпротвьнꙑѧ  мꙑтꙑѧ С 543.5 2. Сандък, в който се пази нещо скъпо, ценно [образно] не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ С 243.1 глагол҄ въ ѹш словесънѹѹмѹ ковьегѹ. ѹготова м слѹхѹ въходъ С 248.11 3. Според библейската легенда — огромен ковчег, в който Ной се скрил заедно със семейството си и с по чифт от всички видове животни и се спасил от световния потоп [Бит 6.14—22] до негоже дьне вьнде ное вь ковьегъ М Мт 24.38 З, А, СК. Срв.Лк 17.27 М З гі бже вꙿседръжтелю. съкаꙁавꙑ ковьегомь обраꙁъ црквьнꙑ. ꙇ пр праведьнѣмь но. пршестве стааго твоего дха СЕ 16a 2 пастѹховъ обраꙁъ бꙑвꙿ. неправьднѹѹмѹ ꙁаколеню. тѹ но хсовъ обраꙁъ. велкѹѹмѹ ковꙿегѹ бож цръкꙿві ꙁждтел҄ь. съпасъш жестосръдꙑѧ вьсꙙ ѧꙁꙑкꙑ С 460.16 Изч М З А СК СЕ С Гр κιβωτός λάρναξ ϑήκη ковъегъ ковъегь ковꙿегъ Нвб ковчег ОА НТ Дюв НГер МлБТР ДА