Старобългарски речник
ковьнкъ 
ковьнкъ -а м Заговорник, съзаклятник бѣ же нарцаемꙑ варавва съ свом ковьнкꙑ съвѧꙁанъ М Мк 15.7 Изч М З Гр στασιαστής Нвб Срв ков, ковен