Старобългарски речник
ковъ 
ковъ -а м Интрига, заговор, коварен план бѣ же нарцаемꙑ варавва съ свом ковьнкꙑ съвѧꙁанъ. ꙇже въ ковѣ ѹбство сътворшѧ М Мк 15.7 ѣдꙑі хлѣбꙑ моѩ въꙁвелілъ есть на мѩ ковъ СП 40.10 ꙇ въкѹшаѭщмъ сѩ. блгвенью ꙇстоьнкъ. бальство недѫгомъ. свѧщене недѫгомъ. вꙿсѣкомѹ ковѹ. вдмѹ же  невдмѹ СЕ 6b 21 съхранѣ отъ всего дѣѣнѣ  кова. ꙇ дха неста СЕ 18b 15 къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ  гласі. і говорі. бꙑваѭштеі на ха. отъ ꙁаконопрѣстѫпьнікъ. къде народ. ꙇ ков К 12b 12 ков же  сьвѣт ꙁьл на н҄ꙙ плетом бꙑваахѫ С 85.11 Изч М СП СЕ К С Гр στάσις ἐπιβουλή πτερνισμός τάξις Нвб ков остар книж ОА РРОДД Срв ковен ОА