Старобългарски речник
коват 
коват -ковѫ -ковеш несв кѹѭ -кѹш 1. Кова, обработвам с чук метал слѣпꙑ надеждꙙ маш. гоже бо прѣді малꙑ вдѣаше млатꙑ ковома.  брадъвѭ тешема С 161.29 2. Прич. мин. страд. като прил. кованъ м ἐλατός Кован, обкован поіте бѹ нашемѹ въ глѫслехъ (!) ... въ трѫбахъ кованахъ. і гласомь трѫбꙑ рожѣнꙑ СП 97.6 3. Прен. Кроя, замислям, създавам [интриги, заговор и под.] на хрібьтѣ моемь коваахѫ грѣшьнц СП 128.3 Срв. С113.10 фарсе же ꙁъвавꙑ го на обѣдъ. та въ дѹшьнѣѣмь с дѣльнцѣ хѹльнꙑ ковааше на н҄ь мꙑсл С 392.28—29 Изч СП С Гр τεκταίνω κινέω Нвб кова ОА НТ Дюв НГер МлБТР АР БТР ДА Срв ковач Ковачево МИ Ковачов дол МИ ХХ,ЛИМР Ковачова кория МИ Ковачовец МИ ЙЗ,МИПан Ковачевото МИ Ковачевска МИ ГХ,МИМ Ковачка махала МИ Ковачки рид МИ Ковачковци МИ ЙЗах,Кюст.кр Ковач МИ Ковачите МИ СНМБ Ковачи МИ АП,ПСС Ковачица МИ Ковачичка межда МИ ИД,МНЛом