Старобългарски речник
кобь 
кобь - ж Съдба, участ нсю же прведенѹ бꙑвъшѹ. наꙙ въпрашат ї гл҄ꙙ. ꙿто мꙙ тво  ꙿто т кобь С 46.24 да сповѣстъ прѣжде мꙙ сво  кобь.  отъкѫдѹ стъ С 147.7 Изч С Гр τύχη Нвб коб [рядко] РРОДД Срв коба ОА Дюв ЕтМл БТР РРОДД ДА [про]коба ДА НГер кобен. [про]кобен ДА НГер кобия ДА кобя НГер Кобов ФИ СтИл,РЛФИ