Старобългарски речник
клѧтвьнъ 
клѧтвьнъ -ꙑ прил Клетвен, който се отнася до клетва, свързан с клетва ꙁаконъ бо лвкꙑ поставлѣетъ архереѧ мѧщѧ (...)щъ слово же клѧтвъное еже по ꙁаконѣ сна же въ вѣкꙑ съвръшена Е 24a 11 Изч Е Гр τῆς ὁρκωμοσίας клѧтвънъ Нвб клетвен ОА ВА ЕтМл АР БТР