Старобългарски речник
клюамъ
клюамъ
-ꙑ
прил
Подходящ, целесъобразен, полезен, необходим
с же о себѣ повѣдавш. клюамꙑ отъвѣтъ прѧ. въста благодарьствꙙшт бога свꙙтааго
С
299.24—25
Изч
С
Гр
πρόσφορος
Нвб
Ø