Старобългарски речник
клюсѧ
клюсѧ
-клюсѧте
ср
Магаре, муле, катър, впрегаемо товарно животно
дастъ клюсꙙ. на ношенье водѣ страньнꙑмъ прходꙙштмь к н҄емѹ
С
551.24
дастъ клюсꙙ ѹбогѹѹмѹ
С
551.30
цѣловавъ стааго не обрѣте клюсꙙте
С
552.3—4
прведе дрѹго клюсꙙ
С
552.5
дастъ вѣрнꙑ рабъ бж то клюсꙙ
С
552.11—12
гоже не могъше носꙙшт въсадт на клюсꙙ
С
552.24
Изч
С
Нвб
клюса
’кон’
ОА
НГер
ДА
НТ
МлБТР