Старобългарски речник
клььтат
клььтат
-клььщѫ
-клььщеш
несв
При болест, треска и под. — тракам [със зъби]
мⷧ҇о наⷣ҇ многꙑ болѧщ. ꙇ наⷣ҇ трѧсѫщмь сѧ трѧсавцеѭ. клеьщѭщѭ ꙁѫбꙑ. трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ
СЕ
44a 20
Изч
СЕ
клеьтат
Нвб
Срв
кльоцам
’тракам [със зъби]’
диал
ДА
