Старобългарски речник
кльцат 
кльцат -кльцаѭ -кльцаш несв Размишлявам, мъдрувам [образно] ноштьѭ сръдьцемь глѹмлѣхъ сѩ. і клъцаше дхъ моі СП 76.7 Изч СП Гр σκάλλω клъцат Нвб Срв клъцам ’бъбря диал измислям ’ ДА