Старобългарски речник
кль 
кль -а м Вик, високо говорене, крясък, врява, глъчка сего рад да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдостъ. ꙁавсть. ръвене. ѣрость. кль. хѹлене СE 91b 15 ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ. ꙇ пакꙑ вьсѣкъ гнѣвъ. ꙇ ѣрость. ꙇ клъ. ꙇ хѹла К 4a 8 Изч СЕ К Гр κραυγή Нвб клич остар ВА МлБТР Срв клик диал поет Дюв НГер ДА