Старобългарски речник
клеопа 
клеопа -ꙑ м ЛИ Клеопа, ученик на Христос отъвѣштавъ же еднъ емѹже мѧ клеопа. рее къ немѹ М Лк 24.18 З, А. Срв. С475.3 ов о клеопѣ М 77a 31 рее клеѡпа. не сълъгахъ рее ѡ мѫжѹ С 476.2 ꙗкоже мьн҄ѫ вь неань мѣаше клеѡпа же о хѣ. воле же глаголавьшѹ клеѡпѣ С 477.23, 24 Изч М З А С Гр Κλεοπᾶς клеѡпа