Старобългарски речник
кл҄еветьнкъ 
кл҄еветьнкъ -а м Клеветник, доносник, лъжесвидетел ї съмѣрітъ клеветьніка і прѣбѫдетъ съ слъньцемь СП 71.5 не любодѣі бо ні клеветьніці. нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ К 2a 36 ъто глеш. ѡ клеветьне К 12a 10 Изч СП К Гр συκοφάντης клеветьнікъ Нвб клеветник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР Срв клеветар, клеветчия ДА