Старобългарски речник
кл҄евета 
кл҄евета -ꙑ ж Клевета, злословие, хула, лъжливо обвинение їꙁбав мѩ отъ клеветꙑ лѩ СП 118.134 прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ ... въ клеветꙑ СЕ 68a 24 сего рад да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость ... клевета СЕ 91b 15—16 кротко же трьпꙙ клеветꙑ С 481.24 Изч СП СЕ С Гр συκοφαντία λοιδορία клевета Нвб клевета ОА ВА АК Дюв НГер БТР АР МлБТР ДА