Старобългарски речник
клатт 
клатт -клащѫ -клатш несв Клатя, люлея, треса став сꙙ корабь посрѣдѹ рѣкꙑ.  бѣаше клатмъ ꙁѣло С 151.3 Изч С Гр κλυδωνίζομαι Нвб клатя ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР МлБТР ДА