Старобългарски речник
кланꙗт сѧ 
кланꙗт сѧ -кланꙗѭ сѧ -кланꙗш сѧ несв 1. Кланям се, покланям се, коленича прстѫп къ немѹ къ. кланѣѩ сѧ емѹ М Мт 17.14А тъгда прстѫп къ немѹ мат сновѹ ꙁеведеовѹ. съ сньма свома кланѣѭшт сѧ. ꙇ просѧшт нѣесо отъ него М Мт 20.20 ЗI  ꙗкоже на мноꙁѣ кажꙙ. молꙙ прпадаѧ. кланꙗѧ сꙙ. ѹвѣштат го не вьꙁможе С 527.14 2. Покланям се, почитам като божество, моля се дхъ естъ бъ. ꙇ же кланѣатъ сѧ емѹ дхмь  стноѭ достотъ кланѣт сѧ М Йо 4.24 З А посълавꙑ сна своего едноѧдааго. га нашего сха ... тебѣ едномѹ кланѣт сѧ. тѧ прославт СЕ 41a 8 мрътвомъ же капштемъ не клан҄ѣѭ сꙙ С 115.20—21 вь н҄хъже велтъ намъ томѹ дномѹ сꙙ кланꙗт С 125.18 3. Прич. сег. деят. като същ. кланꙗѧще сѧ м мн οἱ προσκυνοῦντες Кланящите се, прекланящите се, почитащите ꙇбо оць тацѣхъ ꙇштетъ клан҄ѣѭштхъ сѧ емѹ З Йо 4.23А да постꙑдѩтъ сѩ вьсі кланѣѭштеі сѩ істѹканмъ СП 96.7 да не нктоже отъ тѫштїхъ  кланꙗѭштхъ сꙙ сльньцѹ  огнꙋ  водѣ С 263.12 4. Прич. сег. страд. като прил. кланꙗмъ προσκυνούμενος Почитаем посъланъ бꙑстъ гаурїлъ. въꙁвѣштаѧ цѣсарьско тано ꙁнамо. а не спꙑтамо. тано клан҄ꙗмо. а не прѣмѣрмо С 245.1—2 М З А СК СП СЕ К С Гр προσκυνέω γονυπετέω παρακαλέω γελάω кланѣт сѧ Нвб кланям се ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР ДА