Старобългарски речник
кладѧꙁь 
кладѧꙁь -а м Кладенец которааго васъ. осьлъ. л волъ. въ кладѧꙁь въпадетъ сѧ З Лк 14.5 бѣ же тѹ кладѧꙁь ꙇѣковл҄ь. ꙇс же трѹждь сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на кладѧꙁ З Йо 4.6 ꙇ кладѧѕь естъ глѫбокъ З Йо 4.11 ꙇже дастъ намъ кладѧꙁь З Йо 4.12 моⷧ҇ на стрѣблене кладѧꙁю.  новѹ стоьнкѹ СЕ 21a 16—17 Изч З СЕ Гр φρέαρ πηγή От гот *Kalding кладѧѕь Нвб кладенец ОА АК Дюв НГер БТР АР МлБТР ЕтБАН Срв Кладенец МИ ИД,МНЛом ЙЗах,Кюст.кр Андреов кладенец ЙЗ,МИПан