Старобългарски речник
к҄товъ 
к҄товъ прил притеж Китов, който се отнася до кит тъкмо ꙁнамене онꙑ прка. ѣко бо бѣ она въ рѣвѣ ктовѣ. тр дьн  тр ношт М Мт 12.40 Изч М З От гр τοῦ κήτους ктовъ Нвб китов ОА ВА