Старобългарски речник
к҄нъсьнъ
к҄нъсьнъ
-ꙑ
прил
Данъчен, който е свързан с данък
покажте м склѧꙁъ кнъсънꙑ. он же прнѣсѧ емѹ пѣнѧꙁъ
М
Мт 22.19
ЗI
Изч
М
ЗI
А
Гр
τοῦ κήνσου
кнъсънъ
кіносьнъ
Нвб
Ø