Старобългарски речник
к҄вотъ 
к҄вотъ -а м 1. Кивот, сандък с две каменни плочи с Мойсеевите десет божи заповеди; ковчегът на завета воскрьсні гі въ покоі твої. тꙑ квотъ свтꙑнѩ твоеѩ СП 131.8 2. Ковчег; Ноевият ковчег съвръш же к҄вотъ  съхран прѣподобьнааго ноꙗ С 232.11 Изч СП С Гр κιβωτός квотъ Нвб кивот остар ВА АК РРОДД Срв кивор, кивур ’гроб, ковчег’ МлБТР ДА