Старобългарски речник
к҄есар҄ь 
к҄есар҄ь -ꙗ м Кесар, цезар, римският император въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ. обладаѭштѹ понтьскѹмѹ платѹ юдѣеѭ М Лк 3.1 З А СК достотъ л намъ кесарев дань дат. л н М Лк 20.22 З аште сего пѹстш нѣс дрѹгъ кесаров М Йо 19.12 З А СК се л боꙁ тво ꙁдралю. въꙁведъш тꙙ отъ егупта. не мате л цѣсара роꙁвѣ к҄есара С 435.21 М З А СК Б С Гр Καῖσαρ От лат Caesar кесаръ к҄есаръ Нвб кесар остар ОА ВА АК РРОДД МлБТР