Старобългарски речник
к҄есарꙗ 
к҄есарꙗ -ѩ ж МИ 1. Кесария — град в Палестина [дн. в развалини], диоцез Изток, на Средиземно море детъ въ к҄есарѭ С 224.25 Срв. С225.15  д въ к҄есарѭ съ днѣмꙿ слѹгоѭ С 224.29 шъдъ ѹбо въ к҄есарѭ С 225.4 прде въ к҄есарѭ С 233.3 2. Кесария Кападокийска — град в провинцията Кападокия [диоцез Понт] в Мала Азия [дн. развалини до град Кайсери в Турция]  ста оца нашеⷢ҇ стлѣ велікⷢ҇а васла кесар А 135b 20 Срв. С81.30 прде дѹѯъ отъ к҄есарѧ С 72.18 страхѹ же многѹ сѫштѹ въ градѣ крьстьꙗномъ. пае же. мꙿже въ к҄есар. декѹ црю прѣбꙑват С 98.7 анѳупатъ же повелѣ  прѣд вест вь к҄есарѭ С 112.25 к҄есарꙗ флпова Καισάρεια ἡ Ζιλίππου Кесария Филипова [дн. Bânjâs] — град на изток по горното течение на р. Йордан, възстановен от четвъртовластника Ирод Филип и посветен на Тиберий Цезар; познат и като Καισάρεια Πανεάς [Πανιάς]. пршедъ же с въ странѫ кесарѩ флповꙑ М Мт 16.13 З А ꙇꙁде же съ  ѹенц его. въ вьс кесарѩ флповꙑ М Мк 8.27 З А СК новаꙗ к҄есарꙗ Неокесария — град в провинцията Понт Полемона, диоцез Понт ѹвѣдѣвъ патрк҄ же блаженꙑѧ памꙙт еппъ. новꙑѧ к҄есарѧ града С 551.20—21 юлꙗнъ же  блаженꙑѧ памꙙт бꙑвꙑ прьвꙑ еппъ. новꙑѧ к҄есарѧ града С 554.6 ꙗкоже вдѣт новѫѭ кесарѭ  ефратъ рѣкѫ С 562.5 Изч М З А СК С Гр Καισάρεια