Старобългарски речник
к҄ентуронъ 
к҄ентуронъ -а м Центурион, стотник, началник на сто войника в древноримската войска ѹвѣдѣвъ отъ кентѵрона. дастъ тѣло осфов М Мк 15.45 З повелѣ ште  пае бт ѧ. дондеже ꙁмѣн къждо по трьмь десꙙтьмь к҄ентѹронꙑ С 178.15 Изч М З С Гр κεντυρίων От лат centurio кентѵронъ кенътѹронъ Нвб Срв центурион ОА