Старобългарски речник
квасьнъ 
квасьнъ -ꙑ прил ѩꙁа квасьнаꙗ Страдание, болест, предизвикана от напитка, направена от квас ꙇ ѹполъ ес. вꙿсѧ ненавдѧщѧѩ тебѣ. весь же дхъ непрнъ. ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ квасомь не сплъненомь. погꙑбѣльнꙑмь СЕ 42b 18—19 ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ жѧдънꙑ. ꙇ в’сѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ. ꙇ дажд емѹ съдраве СЕ 43a 2—3 Изч СЕ квасънъ Нвб квасен ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР ДА