Старобългарски речник
квасъ 
квасъ -а м 1. Квас, подкваса, мая подобъно естъ цсрстве небское квасѹ. ꙇже въꙁемъш жена съкрꙑ въ мѫцѣ тр сатъ доньдеже вьскꙑсѣ вьсѣ М Мт 13.33 З хранте сѧ. не отъ кваса хлѣбънааго. нъ отъ ѹенѣ фарсеска  садѵкеска М Мт 16.12 З Образно. вьнемлѣте  блюдѣте сѧ отъ кваса фарсеска  садѵкеска М Мт 16.6 З. Срв.Мт 16.11 М З о квасѣ фарсесцѣ М 76b 23 сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь. не квасомъ ꙁьлобꙑ  лѫкавьствꙗ. нъ опрѣснъкꙑ стотꙑ  їстнꙑ С 486.6 2. Квас, възкисело питие, приготвено с хмел; плодово вино бѫдетъ бо велі прѣдъ бмь ꙇ вна ꙇ творена кваса. не ꙇматъ пт З Лк 1.15 ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ. квасомь не сплъненомь. погꙑбѣльнꙑмь СЕ 42b 19 моⷧ҇ наⷣ҇ болеⷨ҇ пⷿ҇щеⷨ҇ квасъ СЕ 42b 13 М З А СЕ С Гр ζύμη σίκερα кꙿвасъ Нвб квас ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Квасников ФИ СтИл,РЛФИ