Старобългарски речник
каꙗт сѧ 
каꙗт сѧ -каѭ сѧ -каш сѧ несв 1. Кая се, разкайвам се, покайвам се, изповядвам вината си кате сѧ  вѣрѹте въ евнћле М Мк 1.15  седморцеѭ дьнемь обраттъ сѧ глѧ каѭ сѧ. отъпѹст емѹ М Лк 17.4 З А покаанемь премъ. тꙑ самъ раба твоего сего. каѭща сѧ о свохъ прѣгрѣшеньхъ СЕ 75b 13  текꙿше въ црькъвь хвѫ каꙗхѫ сꙙ славꙙште ба С 4.2 ѹвѣдѣвъ тебе бже (!) мо. каѭ сѧ вьсеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ Р VII 4.25 Съжалявам за нещо. тꙑ бо ес бъ каѭщхъ сѧ. каѩ сѧ о вꙿсѣхъ прѣгрѣшеньхъ нашхъ СЕ 75b 22 2. Прич. сег. деят. като същ. каѩ сѧ м ὁ μετανοῶν Каещият се, разкайващият се тꙑ бо ес бъ каѭщхъ сѧ СЕ 75b 21—22 ꙇ грѣшънкꙑ на покаане. ꙇ каѭштѧѩ сѧ съꙁꙑваѩ. тꙑ прім покаане СЕ 74a 13—14 поѹааше каѭштꙙѧ сꙙ глагол҄ꙙ С 109.10 горе не каѭштмъ сꙙ доньдеже мѫтъ врѣмꙙ С 168.13 М З А СК СЕ С Р Г Гр μετανοέω μεταμέλομαι κόπτομαι ἐμαυτόν Нвб кая се ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР МлБТР ДА