Старобългарски речник
каꙗнь
каꙗнь
-ꙗ
ср
1. Каене, разкайване, разкаяние
стъ бо каꙗн отꙿ вьсеѧ дѹшꙙ ꙁносмо. стъ покаан прѣпрость въ гражданехъ вьꙁскамо
С
362.20
2. Окайване, оплакване, жалба
ѡ каані ꙁаконнкъ
З
130а 6
З
С
Гр
μετάνοια
кааніе
каꙗн
Нвб
каяние, каянье
книж
остар
ОА
ВА
МлБТР
Срв
каене, [раз]каяние
