Старобългарски речник
касат сѧ
касат сѧ
-касаѭ сѧ
-касаш сѧ
несв
1. Допирам се, докосвам се до някого или нещо
прѣжде ѹбо глаголаахъ ꙗко рѫка стъ ѧꙁꙑкъ нашъ хрстосовѹ ногѹ касаѭшт сꙙ
С
379.28
повелѣвааше вѣтромъ. ѹстѫпаахѫ. сльнъ словомъ. касааше сꙙ жъгомꙑмъ огн҄емъ хладн бꙑваахѫ
С
476.16—17
сльнъ словомъ. касааше сꙙ сѹсѣ рѫцѣ. тъгда жде на слꙋжьбѫ отъсꙑлааше
С
476.22
окꙑ ꙁмꙗ вьгнѣждаѧ сꙙ вь н҄емь. касаѭшт бо сꙙ рѫцѣ стааго отъбѣгааше дхъ въ нъ ѹдъ
С
567.15
2. Отнасям се до някого, засягам
просльꙁхъ многашд толкꙑ благꙑн҄ꙙ. того вдѣвъ отъпадъша. обьшта бо бѣаше страсть. нашего рода касаѭшт сꙙ
С
430.6—7
Изч
С
Гр
ἅπτομαι
Нвб
касая се
книж
ОА
ВА
АР