Старобългарски речник
карпъ
карпъ
-а
м
ЛИ
Карп — християнин, родом от Пергам [Мала Азия], епископ на Тиатир. Умр. мъченически с дякон Папила ок. 251 г. Пр. на 13 октомври
мⷺца окто҇б в҃ꙇ҃ стх мкⷱ҇. папѹла распа [погр. вм. карпа] анавла дрѹжнъ ҇х
А
122b 18
А
Гр
Κάρπος
