Старобългарски речник
карвана 
карвана -ꙑ ж Храмова каса за парични дарения, храмова съкровищница архере же премъше съребро рѣшѧ. не достоно естъ въложт его въ карванѫ. понеже цѣна кръве естъ М Мт 27.6 Изч М З А СК От гр κορβανᾶς. От арам. qårbãnã. каръвана корꙿвона Нвб Срв карвана, карвона, каравана ’съд’ ОА ВА ДА