Старобългарски речник
карвана
карвана
-ꙑ
ж
Храмова каса за парични дарения, храмова съкровищница
архере же премъше съребро рѣшѧ. не достоно естъ въложт его въ карванѫ. понеже цѣна кръве естъ
М
Мт 27.6
Изч
М
З
А
СК
От
гр
κορβανᾶς. От арам. qårbãnã.
каръвана
корꙿвона
Нвб
Срв
карвана, карвона, каравана
’съд’
ОА
ВА
ДА
