Старобългарски речник
капщьнца 
капщьнца -ѧ ж Капище, езически жертвеник или храм побѣднкъ бо кръстъ. дноѭ ѹбо подрѫженъ. прсно же бѣсꙑ прогонꙙ. кде бо капшта.  жвотънаꙗ пѹстошьнаꙗ ѹбванꙗ. кде капштьнцꙙ  неьствꙑ огн҄ь. ѹгасе вьсе днѣмь. свꙙтаꙗ крьвь паде С. 428.3 Изч С Гр ναός От прабълг *käp Нвб Ø