Старобългарски речник
каптонъ 
каптонъ -а м ЛИ Капитон — епископ на Херсон, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 7 март [и 27 декември] жт  страсть стꙑхъ оць.  епскѹпъ бꙑвъшїхъ. васлѣа. каптона. мѫенꙑхъ вь херꙿсон҄ С 532.21  дастъ мъ еппа менемь каптона С 539.28 кѹпно съ стꙑмъ каптономъ пршъдꙑ тамо С 542.4 Изч С Гр Καπίτων От лат Capito, onis Нвб Капитон ЛИ СтИл,РЛФИ