Старобългарски речник
капклар 
капклар -ꙗ м Надзирател на затворници, тъмничар повелѣ легъко хъ вест вь темꙿнцѫ. ꙁапрѣтвъ аглаѹ капкларꙋ. тврьдѣ блюст хъ С 72.2 прставшꙙ же мъ стражꙙ вонꙑ.  капкларꙗ С 76.16—17 днъ же капклар бѣаше бьдꙙ.  послѹшаѧ молѧшть сꙙ хъ С 78.3  обрѣтоста капкларꙗ сь н҄м сѣдꙙшта С 79.13 Изч С От гр καπικλάριος Нвб Ø