Старобългарски речник

капетѹлна

капетѹлна -ꙑ ж ЛИ Капитолина — християнка, умр. мъченически заедно с Еротиида в Кападокия по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 27 окт мⷰ҇ѣ к҃ꙁ҃ нестора. капетꙋлнѣ СК 133b 6 Изч СК Гр Καπετωλῖνα От лат Capitolina капетꙋлна